Китай не потапя сървъри в морето заради технологична екзотика. Причината е много по-прозаична: изкуственият интелект изисква огромно количество изчислителна мощност, а тя носи два трудни проблема, електричество и топлина. Подводният център за данни край зоната Линган, до Шанхай, е опит те да бъдат решени едновременно. Според AI Business съоръжението вече работи търговски, разполага с около 2 000 сървъра и има обща мощност 24 мегавата.

Морето като охладителна система

В обикновения център за данни сървърите са в сграда, а топлината от процесорите и графичните ускорители се отвежда с климатици, вентилатори, водни системи и друго оборудване. Това изяжда значителна част от електроенергията. При подводния вариант сървърите са затворени в херметични модули, устойчиви на налягане, а околната морска вода поема ролята на естествен топлинен буфер. Температурата на водата се променя по-бавно от тази на въздуха, което прави охлаждането по-предвидимо и намалява нуждата от постоянно работещи индустриални охладители.

Това е основната икономическа логика на проекта. TechRadar съобщава, че операторите посочват показател PUE под 1,15. PUE измерва колко допълнителна енергия отива за инфраструктурата около изчисленията. Колкото е по-близо до 1, толкова по-голям дял от тока захранва самите сървъри, а не охлаждането и останалите системи. Посочената стойност е по-ниска от приблизително 1,5, който TechRadar дава като средно равнище за индустрията.

Енергията е стратегическата част от проекта

Китай свързва центъра и с офшорен вятърен парк. Според AI Business той е разположен между части от вятърна инсталация с мощност 200 мегавата и почти цялото му електрозахранване идва от възобновяем източник. Това не означава, че подводният център автоматично е без въглероден отпечатък. Производството, поддръжката и резервното захранване също имат цена. Но директната връзка с вятърна енергия намалява зависимостта от претоварени мрежи и от електричество, произведено с изкопаеми горива.

Тъкмо тук личи по-широката цел. Китай разширява капацитета си за модели с изкуствен интелект, обработка и анотиране на данни, 5G услуги и индустриални изчисления. Това са дейности, които работят непрекъснато и трудно се местят в часове с по-евтин ток. Подводният център е начин част от този растеж да се изнесе извън скъпите и гъсто застроени градски терени, без да се добавя същата тежест към местното охлаждане и електропреносната мрежа.

Ефективността не премахва риска

Идеята обаче остава инженерно трудна. Солената вода ускорява корозията, повреден модул не може да бъде отворен от техник за минути, а кабелите, уплътненията и дистанционното наблюдение трябва да работят надеждно години наред. AI Business отбелязва, че дългосрочната жизнеспособност още не е доказана. TechRadar също посочва, че предишни подводни експерименти на Microsoft не са прераснали в търговска програма.

Затова китайският проект не е окончателен отговор на енергийните нужди на изкуствения интелект, а голям практически тест. Той показва какво търси страната: инфраструктура, в която охлаждането идва от средата, а електричеството е възможно най-близо до мястото на потребление. Ако поддръжката и надеждността издържат проверката, морето може да се превърне от необичайно място за сървъри в още един инструмент за мащабиране на изчислителния капацитет.