Редакция Интелектуално
Два месеца след като Старлинк ограничи скоростта на военната си услуга Starshield в Украйна, украинските сили още нямат ясен отговор защо и кой точно е взел решението: Илон Мъск, Пентагонът или Белият дом. Към 22 октомври 2026 г. лимитът остава около 160 километра в час, твърди висш европейски служител, цитиран от Асошиейтед прес (AP). Командири съобщават за изгубени дронове и забавени мисии.
Защо Украйна зависи толкова силно от Старлинк
Зависимостта не е случайна. Според одит на Инспектората на американската агенция за международно развитие (USAID), агенцията е доставила на украинската Държавна служба за специални комуникации 5 175 терминала Starlink: 1 508 са закупени от USAID, а 3 667 са дарени директно от SpaceX. Инспекторатът пише, че терминалите осигуряват граждански интернет и връзка между институции и спешни служби, но се използват и за управление на дронове, насочване на артилерия и комуникация на бойното поле.
Цената на достъпа расте успоредно с нуждата. През август 2025 г. Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на спътникови комуникационни услуги и оборудване за Украйна на стойност до 150 млн. долара, за да се удължи ползването на терминалите Starlink, посочва Агенцията за отбранително-сигурностно сътрудничество на САЩ (DSCA). Украински командир, цитиран от „Ню Йорк Таймс“ и препредаден от CNBC, твърди, че наложените през октомври ограничения са стрували на неговото подразделение над 1 млн. долара и са забавили мисии с три дни. Тази конкретна оценка не е потвърдена независимо от други източници.
Кой реши да ограничи услугата, остава неясно
Отговорността за ограничението не е изяснена публично. Позовавайки се на двама американски и един западен служител, „Ройтерс“ съобщава, че нареждането е дошло от Белия дом. Илон Мъск твърди, че Starshield е собственост и под контрола на американското правителство и че решенията за услугата се вземат от военните, а в крайна сметка от президента. Държавният секретар Марко Рубио пък отрича администрацията да е искала промяна в услугата. Докато версиите си противоречат, Украйна остава без яснота кой точно решава съдбата на връзката ѝ с бойното поле.
Европа търси резервен вариант, но той не е готов
Президентът Володимир Зеленски съобщи, че се е срещнал с норвежки служители и с отбранителната компания Kongsberg, за да започне работа по нови спътникови комуникационни способности за украинските сили. Отделно, на 27 февруари 2026 г. Съветът на Европейския съюз разреши преговори с Украйна за достъп до GOVSATCOM и европейската програма за сигурна свързаност. Това е разрешение за преговори, а не вече предоставен достъп.
Самата европейска алтернатива IRIS² също не е готова да запълни празнината веднага. Според Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA), на 7 август 2026 г. Европейската комисия и консорциумът SpaceRISE са подписали споразумение за пълномащабно изграждане на констелация от 348 спътника. Първите изстрелвания се очакват едва през 2029 г., а услугите ще се въвеждат постепенно след това. Полша и Унгария вече са вложили съответно 656 млн. евро и 500 млн. евро в програмата, а Испания е обявила инвестиция между 1,6 и 2 млрд. евро.
Генерирано с AIAmazon със своята мрежа Leo, френската Eutelsat и Blue Origin с услугата TeraWave също се опитват да предложат заместител. CNBC отбелязва, че засега нито една от тези компании не се доближава до мащаба на Старлинк. Докато чака тези проекти да заработят, Украйна остава зависима от решения, вземани извън нейния пряк контрол, в SpaceX и във Вашингтон.
