Редакция Интелектуално
Над 2000 български училища вече имат STEM център, а държавата е насочила стотици милиони левове към тази модернизация. Само 52,1% от младите хора между 16 и 19 години у нас обаче имат поне базови дигитални умения. Данните на Европейската комисия от доклада Education and Training Monitor за 2025 г. показват, че през 2023 г. средният дял за Европейския съюз е бил 66,5%. Тази разлика поставя въпроса дали новите кабинети променят нещо, или просто остават в класните стаи.
Какво точно е построено
Министерството на образованието и науката съобщи, че над 2000 училища и центрове за специална образователна подкрепа вече разполагат с изцяло нови STEM центрове. Повод за новината беше откриването на пространство в Професионална гимназия „Велизар Пеев“ в Своге. По данни на МОН то е на стойност близо 140 хиляди евро и включва 3D принтери и скенери, метеорологична станция, професионална камера и шест свързани класни стаи. Паралелно отвориха врати и трите регионални STEM центъра, които ще координират обучението на учители и ученици в страната.
Модернизацията се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. За инвестицията в STEM центрове и иновации в образованието планът предвижда 576,2 милиона лева за периода 2021-2026 г. Според документа 480,1 милиона лева идват от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, а останалите 96 милиона лева са национално съфинансиране.
Генерирано с AIЗащо изобщо е нужна такава инвестиция
Зад инвестициите стои ясно изразен дефицит на базови умения. В изследването PISA на ОИСР от 2022 г. само 47% от 15-годишните в България достигат поне второто, базово ниво по четивна грамотност, при 74% средно за държавите от организацията. По математика и природни науки българските ученици също остават под средното за ОИСР, показват резултатите.
Социалният произход допълнително изостря разликите. Едва 2,5% от учениците в неравностойно положение у нас постигат добър резултат поне в една от трите PISA области, докато при връстниците им в по-благоприятна среда делът е 33,4%, показват данни на Европейската комисия. Средните стойности за ЕС са съответно 16,3% и 59%. По математика разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците достига 108 точки, отчита ОИСР. Европейската комисия посочва и разлика от 91 точки между училищата извън София и големите градове и останалите.
Как се сравнява България с останалите държави от ЕС
Картината не е еднозначно мрачна. В професионалното образование България е над средното за ЕС: през 2023 г. 50,2% от учениците в средното професионално обучение са записани в STEM специалности, при 36,3% средно за ЕС. Делът на момичетата сред тях е 27,4% спрямо 15,4% средно за ЕС, сочат данни на Европейската комисия. В университетите обаче интересът остава нисък: само 23,7% от студентите у нас изучават STEM програма, при 26,9% средно за ЕС, а жените сред тях са 31,5%.
Дали новите кабинети сами по себе си ще помогнат
Опитът с предишна голяма дигитална програма в българските училища подсказва, че техниката сама по себе си не е достатъчна. В оценка на ОИСР на проект за равен достъп до образование в кризисни условия се посочва, че платформите и софтуерът за видеоконференции са усвоени на базово ниво, но проектът не е подобрил съществено преподаването и ученето. Над една трета от анкетираните директори и учители смятат, че обучението, продължило само четири часа за учениците и шест часа за педагогическите специалисти, е имало минимален ефект. Само около една трета от директорите казват, че училището им разполага със средства да поддържа или подменя предоставените устройства, когато остареят, отчита ОИСР.
За сегашната STEM вълна засега няма публикувана независима оценка на ефекта върху резултатите на учениците. Успоредно с кабинетите Европейският социален фонд финансира обучение на близо 40 хиляди учители по STEM предмети, а в страната вече има 24 центъра за високи постижения в професионалното образование. Дали новите пространства ще намалят изоставането, или ще повторят съдбата на неизползваните устройства от предишни програми, ще проличи не от броя открити кабинети, а от начина, по който учителите реално ги прилагат в часовете.
