Федерален апелативен съд във Вашингтон разреши на Пентагона да третира Anthropic като риск за веригата на доставки и да изключи компанията от работа с американските военни. Решението от 25 септември 2026 г. е важно далеч отвъд един спор за договор. То дава на администрацията широк аргумент, че ограниченията, които разработчик е заложил в AI модел, могат сами по себе си да бъдат проблем за националната сигурност, ако военните смятат, че моделът може да откаже задача в критичен момент.

Случаят е за Claude, езиковия модел на Anthropic. Компанията настоява нейните системи да не се използват за масово наблюдение на американци и за оръжия, които могат да вземат смъртоносни решения без човешки контрол. Според Anthropic именно отказът ѝ да премахне тези граници е довел до санкцията. Според Министерството на отбраната обаче вградените ограничения и нерешеният спор по договорните условия правят продукта ненадежден за военни операции.

Какво реши съдът

Състав от трима съдии в Апелативния съд за окръг Колумбия се произнесе с 2-1 гласа срещу Anthropic, съобщават Ars Technica и ABC News. Мнозинството приема, че министърът на отбраната е действал в рамките на правомощията си. Според съда Пентагонът е имал основание да се опасява, че Anthropic може чрез дизайна на Claude да попречи на функции, които ведомството смята за договорно разрешени и необходими за националната сигурност.

Ключовият момент е тълкуването на израза „риск за веригата на доставки“. Обичайно той насочва към сценарий, при който доставчик или външен участник поврежда, подменя, шпионира или саботира технология, използвана от държавата. В случая обаче съдебното мнозинство приема по-широк прочит. Законът, който то разглежда, говори за риск някой да „откаже“, прекъсне или манипулира работата на технологичен продукт. Съдът смята, че отказът на Claude да изпълнява определени заявки може да попадне в тази рамка.

Това не означава, че съдът е установил злонамерено действие от страна на Anthropic. Напротив, според изложеното от Ars Technica мнозинството не оспорва извода на друг федерален съд, че компанията не е действала с лоша цел. Разликата е, че според апелативните съдии за приложимия в това дело закон не е необходимо да има злонамерен мотив. Достатъчна може да бъде опасността системата да не работи по начина, по който ведомството очаква.

Така спорът се измества от въпроса дали Anthropic е саботирала нещо към въпроса кой има последната дума за допустимата употреба на модела. Компанията казва, че предварително е поставила ясни ограничения. Пентагонът отговаря, че при военна употреба тези ограничения могат да се превърнат в оперативна слабост. Съдът застава на страната на втория аргумент, поне що се отнася до правомощието за изключване на доставчика.

Входът на федерален съд във ВашингтонГенерирано с AI
Входът на федерален съд във Вашингтон

Две съдебни решения, две правни рамки

Решението не приключва правния спор, защото то влиза в конфликт с постановление на федерален съд в Калифорния. През август съдия Рита Лин приема, че паралелното действие на правителството е незаконно. По нейна преценка администрацията е използвала позоваването на националната сигурност, за да накаже Anthropic за защитена от Конституцията позиция. ABC News цитира извода ѝ, че не е показано реално основание да се смята, че компанията би саботирала модела си.

Противоречието не е просто въпрос на различна оценка на фактите. Двата съда разглеждат различни законови основания. Калифорнийският съд се фокусира върху разпоредба, в която рискът за веригата на доставки е свързан с действия на противник и със зловредна намеса. Апелативният съд във Вашингтон разглежда друга, по-широка разпоредба за обществени поръчки. Тя не ограничава риска само до чужди държави, противници или доказан злонамерен умисъл.

Именно затова двете решения могат временно да съществуват едновременно, макар да водят до несъвместими изводи за законността на действията срещу Anthropic. Апелативният съд изрично посочва, че има изключителна компетентност по обжалването на конкретния вид решение за обществена поръчка. Това е технически правен детайл, но той обяснява защо спорът не се решава само с въпроса дали компанията е имала добри намерения.

Защо несъгласието в съда има значение

Съдия Карън Лекрафт Хендерсън остава на особено мнение. Според нея законът трябва да се чете в контекста, в който е приет, а именно като защита от враждебни участници, проникващи в държавните технологични системи през веригата на доставки. Тя не приема, че честното и предварително заявено налагане на ограничения от изпълнител може да се приравни на такъв риск. Този аргумент е съществен, защото очертава опасността всяко продуктово правило, което правителството не харесва, да бъде представено като заплаха за сигурността.

От другата страна стои реален практически проблем. AI моделите не са обикновен софтуер с напълно предвидимо поведение. Те могат да откажат заявка, да изведат грешен отговор или да приложат предпазно ограничение в неподходящ момент. Съдът описва два тревожни риска: прекалено ограничен модел може да се окаже неизползваем в операция, а прекалено свободен модел може да предложи неподходяща цел за смъртоносна сила. Решението не премахва този конфликт, а възлага на изпълнителната власт да избира между рисковете.

Какво следва за Anthropic и за AI доставчиците

Anthropic заявява пред ABC News и Ars Technica, че не е съгласна с решението и обмисля следващи стъпки. Според Quartz сред възможностите е искане целият състав на Апелативния съд за окръг Колумбия да преразгледа делото. Компанията би могла да потърси и намеса на Върховния съд. Няма гаранция, че подобни искания ще бъдат допуснати, но противоречието с решението в Калифорния увеличава значението на следващата фаза.

По-широкият ефект е върху всички компании, които продават AI системи на държавата, но искат сами да определят граници пред употребата им. Ако тази съдебна логика се затвърди, правителството ще разполага с по-силен инструмент да оспорва ограничения, които смята за несъвместими с военните си нужди. Това може да накара разработчиците да избират по-ясно между два пътя: да приемат специални условия за държавни клиенти или да се откажат от част от този пазар.

Случаят с Anthropic показва и нещо по-общо. Въпросът вече не е само дали AI е достатъчно мощен за военна употреба. Въпросът е дали компанията, която го създава, запазва право да ограничава конкретни приложения, след като системата влезе в държавна инфраструктура. Решението на съда във Вашингтон засега отговаря предпазливо, но ясно: при спор за национална сигурност това право може да отстъпи пред преценката на Пентагона.