Собственик на онлайн магазин инвестира в реклама, доставка и нов дизайн на сайта, но пропуска един детайл: видим бутон за отказ от договора. От 24 септември 2026 г. именно такъв пропуск може да доведе до глоба, защото в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вече действа нов член 52а. Той задължава търговците да осигурят онлайн функция за отказ от договор, когато продават чрез сайт, приложение или платформа.

Какво се промени и откога

Промяната идва от Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета. Според текста ѝ, публикуван в Официален вестник на ЕС, държавите членки трябваше да я приложат от 19 юни 2026 г. Народното събрание прие българските изменения на 10 септември 2026 г., а законът беше обнародван в „Държавен вестник“ на 24 септември 2026 г., близо три месеца след европейския срок. На 30 януари 2026 г. Европейската комисия откри производство за нарушение срещу България и още 20 държави членки, защото не бяха съобщили за пълно транспониране на директивата до крайния срок, 19 декември 2025 г.

Важно е да се разбере обхватът на промяната. Както обяснява Европейската комисия, директивата не създава ново право на отказ при всяка онлайн покупка, а добавя задължителен онлайн начин, по който потребителят може да упражни вече съществуващото си право на отказ по Директивата за правата на потребителите. Самото право се отнася за договори между „потребител“ и „търговец“, затова чисто търговски сделки между две фирми не попадат автоматично в обхвата само защото са сключени онлайн.

Какво трябва да има на сайта

Член 52а изисква функцията за отказ да е видима и леснодостъпна, означена с думите „откажете се от договора тук“ или с друг подобен, недвусмислен и четлив израз. Тя трябва да е достъпна през целия период, в който потребителят има право на отказ. Не е достатъчен само линк с подобно означение. Потребителят трябва да може да подаде онлайн изявление с данни за договора и да активира отделна функция „потвърждавам отказа“. След това търговецът е длъжен без забавяне, но не по-късно от края на работния ден, да изпрати на траен носител потвърждение за получаването, съдържанието, датата и часа на отказа.

Затова страница с общи условия или PDF формуляр за изтегляне сами по себе си не покриват изискването. Те не предлагат постоянно видима интерактивна функция, отделно потвърждение и автоматично известие с дата и час, каквито законът изисква.

Екран на лаптоп с онлайн магазин и разпечатка на закона за защита на потребителите до негоГенерирано с AI
Екран на лаптоп с онлайн магазин и разпечатка на закона за защита на потребителите до него

Колко струва пропускът

За нарушение на чл. 52а, ал. 1-5 физическо лице може да бъде глобено с 200-1500 евро, а на едноличен търговец или юридическо лице може да бъде наложена имуществена санкция от 700 до 3000 евро за всеки отделен случай, предвижда ЗЗП. Отделно стои по-тежкият сценарий по чл. 203 от закона: санкция до 4% от оборота на търговеца в България през предходната финансова година. Тя не е автоматична последица при всеки липсващ бутон, а се прилага само при широко разпространено нарушение или нарушение със съюзно измерение, установено от Комисията за защита на потребителите (КЗП) при координирани действия по Регламент (ЕС) 2017/2394. Засега няма публични данни КЗП да е наложила конкретна санкция именно по новия чл. 52а.

Практическата проверка на собствения сайт не изисква юрист. Отворете магазина от телефон и проверете: вижда ли се лесно връзката за отказ от договора, остава ли достъпна през целия срок за отказ, позволява ли да посочите от кой договор се отказвате, стигате ли до отделно потвърждение и получавате ли след това писмено известие с дата и час. Ако отговорът на някой от тези въпроси е „не“, сайтът най-вероятно не отговаря на новия член 52а.

Изискването не е насочено само към големите платформи. Всеки магазин за дрехи, електроника, козметика или други потребителски стоки, който продава от разстояние и за чиито продукти важи законово право на отказ, трябва да осигури описаната функция, стига да попада в обхвата на закона. Това важи с пълна сила и за по-малките сайтове, изградени със стандартни платформи за електронна търговия, а не само за утвърдени вериги с юридически отдели.

Ако днес клиент реши да се откаже от покупка през вашия сайт, ще намери ли лесно начин да го направи и отговаря ли той на изискванията на закона?