Депутатите в Народното събрание одобриха на първо четене предложение, което отваря вратата за изкуствен интелект при проверката на решенията на териториалните експертни лекарски комисии, познати като ТЕЛК. Идеята е на „Демократична България“ и предвижда автоматизирана система, която да засича съмнителни случаи на установена трайна неработоспособност. Според Народното събрание и БНР текстът е минал само на първо гласуване. Предстои разглеждането му на второ четене, преди да стане закон.
Как ще работи проверката
Решенията на ТЕЛК трябва да се основават на реална медицинска история, диагнози и изследвания, записани в Националната здравно-информационна система. В текста на внесения в парламента законопроект се предлага върху тази база данни, достъпна по чл. 108а от Закона за здравето, да се изгради механизъм, който автоматично да съпоставя случаите и да търси отклонения от обичайния модел.
Според мотивите към проекта алгоритъмът няма да отменя сам решения на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Ако системата отчете висок риск при решение на ТЕЛК, случаят ще отива за преглед в НЕЛК. Ако има съмнение за решение на самата НЕЛК, проверката ще се поема от лица, оправомощени от министъра на здравеопазването.
Генерирано с AIНе е сигурно, че вече говорим за работещ ИИ
В мотивите си вносителите пишат, че системата може да се изгради от набор от правила и „дори елементи на изкуствен интелект“, но самият законов текст говори по-общо за „автоматизирана оценка на риска“, без да посочва конкретна технология или модел. На този етап това е по-скоро правна рамка и намерение, отколкото вече внедрена система, която реално засича измами.
В наличните документи няма посочени срок, бюджет или изпълнител, който да изгради механизма. Законопроектът предстои да мине и на второ четене в пленарна зала, преди да влезе в сила.
Здравните данни под европейски правила
Тъй като предложението разчита на данни за диагнози, изследвания и здравна история, то засяга специална категория лични данни по Общия регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС. Регламентът определя като здравни данни всяка информация, разкриваща минало, настоящо или бъдещо физическо или психично състояние на човек, а обработването на подобни данни по принцип е забранено, освен ако е налице изрично предвидено изключение. При евентуалното изграждане на системата институциите ще трябва да осигурят законово основание и гаранции за защита на тези данни.





