Anthropic твърди, че близо 950 автономни агента на модела Claude са допринесли за откриването на непозната досега биологична система в ДНК на вируси, заразяващи бактерии. Компанията нарича системата ART и я сравнява по структура с CRISPR, но подчертава, че функцията ѝ засега остава неизвестна, а резултатите са публикувани само като предварителна научна публикация.
Как Claude стигна до ART
Всичко започва с обикновена задача. Учените от новосъздадената лаборатория по науки за живота на Anthropic помолили Claude да претърси огромна база данни с ДНК последователности за нови варианти на обратни транскриптази, ензими, които копират РНК в ДНК. Според Anthropic агентите на Claude събрали над 200 000 такива ензима, стеснили списъка до 3 500 необичайни кандидати, а накрая избрали 20-те най-интересни за подробен анализ.
Именно тук, докато преглеждал суровата ДНК последователност до един от кандидатите, един от агентите забелязал повтарящ се модел. „Участъкът от ДНК до обратната транскриптаза изглежда поразително, визуално различавам масив от тандемни повторения, това какво е, масив от повторения от типа на CRISPR?!“, написал агентът, цитиран от Anthropic. Той преброил повторенията, измерил разстоянията между тях и проверил научната литература, преди да предаде откритието за човешка проверка. Според компанията целият процес отнел 21 часа и около 210 милиона токена.
Прилика с CRISPR, но не доказана функция
Системата, наречена ART (array-associated reverse transcriptases), се намира в бактериофаги, вируси, заразяващи бактерии. Тя се състои от обратна транскриптаза, съседен ген партньор и дълъг масив от равномерно разположени ДНК повторения. Разположението наподобява структурата на CRISPR масивите. Първите лабораторни тестове на Anthropic показват, че масивът произвежда къси РНК молекули, но самата компания признава в техническия си доклад, че биохимичната активност и биологичната функция на ART остават непроверени.
Генерирано с AIТази предпазливост е важна, защото не навсякъде се спазва. Някои разкази за откритието вече го описват като система, способна „да реже, копира и вмъква ДНК“, и я сравняват директно с готов инструмент за редактиране на гени. Самата Anthropic обаче не твърди подобно нещо. Компанията само отбелязва, че съчетанието от характеристики на ART се среща само в шепа други, доказано програмируеми системи. Изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей написа в X, че откритието се основава на работа на други изследователи и че екип от Станфорд вече е открил система, „в някои отношения подобна на тази, която откри Claude“.
Хора в лабораторията, не автономен AI
Физическите експерименти не са извършени от Claude. Лабораторията на Anthropic в района на Сан Франциско работи само с най-ниските нива на биологична безопасност, BSL-1 и BSL-2. Тя не борави с патогени, опасни за хора, а цялата лабораторна работа се извършва от учени. Амодей не изключва възможността в бъдеще Claude сам да управлява лабораторно оборудване, но казва, че засега това не се случва.
Има и друга подробност, която остава на заден план в по-сензационните преразкази. Според собствения технически доклад на Anthropic при повторни изпълнения на същата задача агентите не са прочели ДНК последователността преди гена и са пропуснали масива при всеки следващ опит. С други думи, конкретното откритие не е автоматично възпроизводимо със същия работен процес, а зависи от конкретна серия от 950 паралелни агента.
За технологичния сектор случаят е показателен с друго: AI агентите могат да претърсват огромни геномни бази данни и да стесняват хиляди кандидати до шепа хипотези за часове. Подобна работа иначе отнема на учен седмици или месеци. Дали ART наистина ще се превърне в нов инструмент за биотехнологиите, тепърва трябва да покаже независимата научна проверка. Засега резултатът е само предварителна публикация, а не рецензирано изследване.





