Редакция Интелектуално
В края на 2024 година по света вече работят 4 663 698 индустриални робота, с 9% повече спрямо година по-рано, сочат данни на Международната федерация по роботика (IFR). Числото е добра отправна точка за разговора за автоматизацията на труда, защото показва, че тя не е далечна хипотеза, а процес, който вече тече в заводи, складове и логистични вериги по целия свят.
През 2024 година в Европа са инсталирани 85 006 нови индустриални робота, макар броят им да е с 8% по-малък спрямо предходната година. Според IFR това остава вторият най-висок резултат в историята на континента, а 67 819 от тези машини, или 80% от европейските инсталации, са поставени в страни от Европейския съюз. С други думи, автоматизацията на производството вече е част от ежедневието на общия европейски пазар, в който работи и българският бизнес.
Как складовете губят работници на етапи
Най-често обсъжданият сценарий е постепенен, а не мигновен. Първо в склада се появява робот, който премества палети. После идва втори, който сортира стоката, трети, който сглобява кашони, четвърти, който опакова поръчките, а накрая софтуер координира целия поток между тях. Няма публични данни, които да доказват, че склад със 100 служители задължително преминава към точно определен, по-малък брой хора след подобна автоматизация. Логиката на процеса обаче е именно такава: всяка следваща стъпка изглежда по-евтина и по-ефективна от предишната.
Най-близкият реален пример е Amazon. Компанията съобщава, че към 30 юни 2025 година е достигнала един милион внедрени робота в своята мрежа, а моделът ѝ DeepFleet координира движението им между складовете. Самата Amazon оценява, че системата съкращава времето за придвижване на роботите с около 10%, но това е собствена оценка на компанията, а не независимо потвърден резултат. Примерът показва, че физически роботи и централизирано управление с изкуствен интелект вече работят заедно в голям мащаб. Това не означава, че определен брой машини автоматично измества същия брой работници.
Генерирано с AIПрофесиите се трансформират, преди да изчезнат
Съвместно изследване на Международната организация на труда (МОТ) и полския изследователски институт NASK, публикувано на 20 май 2025 година, изчислява, че 25% от заетостта в света е в професии с потенциална експозиция на генеративен изкуствен интелект. При държавите с високи доходи делът стига 34%. Най-изложени са канцеларските длъжности, а жените са засегнати непропорционално повече от мъжете: в богатите държави 9,6% от работните места на жените попадат в категорията с най-висок риск от автоматизация, срещу 3,5% при мъжете. МОТ подчертава, че това са оценки за потенциална експозиция на задачи, а не измерен брой съкратени позиции. Според организацията по-вероятният резултат е трансформация на професиите, а не пълното им изчезване, защото много задачи продължават да изискват човешка преценка.
Въз основа на анкета сред над 1000 компании Световният икономически форум прогнозира, че до 2030 година глобалните тенденции, включително технологиите, демографията и зеленият преход, биха могли да създадат 170 милиона нови позиции и да изместят 92 милиона други. Според същото проучване близо 40% от уменията, необходими за работа, ще се променят до 2030 година, а 63% от анкетираните работодатели посочват недостига на умения като основна пречка пред трансформацията на бизнеса. Няма надеждни данни дали програмите за преквалификация ще успеят да догонят темпото на тази промяна.
Кой ще натисне копчето за аварийно спиране
Представете си система, която оптимизира светофарите в даден град, за да намали чакането в трафика. Следващата стъпка би могла да бъде софтуер, който препоръчва, а после и изпълнява решения в транспорта, електроразпределението или водоснабдяването. Всяка такава стъпка носи икономическа логика, но увеличава и цената на евентуална грешка, кибератака или зле поставена цел. Затова европейският Закон за изкуствения интелект (AI Act) класифицира като високорискови именно системите, използвани за безопасността на критична инфраструктура като транспорт, вода, газ, отопление и електроенергия, както и инструментите за подбор на кандидати, разпределяне на задачи, оценка на условията на труд и наблюдение на работници. За тези системи законът изисква ефективен човешки надзор: човекът трябва да разбира ограниченията им, да следи за отклонения, да не се доверява автоматично на резултата и да може да отмени решение или безопасно да спре системата. Важно е да се подчертае, че основната цел на AI Act е управлението на риска за безопасността и основните права, а не запазването на съществуващите работни места.
От 2 август 2026 година органите на държавите членки и Службата по изкуствен интелект на Европейската комисия упражняват надзор по AI Act. Самите задължения за високорискови самостоятелни системи в заетостта и критичната инфраструктура обаче влизат в сила едва от 2 декември 2027 година, а тези за системи, вградени в регулирани продукти, от 2 август 2028 година. Американската агенция NIST, Националният институт по стандарти и технологии на САЩ, предупреждава, че надеждността на изкуствения интелект изисква едновременно точност, сигурност, прозрачност, обяснимост и управление на пристрастията. Системи, които наблюдават друг ИИ, не гарантират сами по себе си безопасност. Остава открит въпросът кой ще оценява въздействието върху заетостта преди мащабна автоматизация и как ще се споделят печалбите от по-високата производителност, защото засега това са идеи за дискусия, а не действащо европейско законодателство.
