Може ли глас, който никога не е бил записан, все пак да е твоя собственост? Токийският районен съд отговори утвърдително, при определени условия. На 30 септември 2026 г. съдът призна, че човешкият глас може да получи правна защита, сходна с тази на портрета, като част от правото върху публичната идентичност (publicity rights), когато се използва единствено заради неговата разпознаваемост. Решението, видяно от Асошиейтед прес, е първото в Япония, което признава право върху собствения глас. То засяга пряко компании, използващи синтетични гласове в реклами, чатботове или обучителни материали.

188 клипа с чужд глас

Делото заведе японският актьор и озвучаващ артист Кенджиро Цуда срещу сингапурското дружество, което управлява TikTok. Според съдебния документ анонимен акаунт е публикувал 188 видеа между юли 2024 г. и септември 2025 г. Цуда твърди, че говорещият глас в тях е AI имитация на неговия собствен. Ответникът поддържа, че звукът е записан от приятел с дарба да имитира гласове, а не е генериран от негови записи. Съдът не разрешава този фактически спор.

Съдийката Ая Такахаши заявява, че човешкият глас е символ на индивидуалната личност, точно както портретът. Според нея неразрешеното използване на глас може да наруши правата върху публичната идентичност, ако гласът може да привлича клиенти и е използван изцяло с цел тази привлекателност да бъде усвоена.

Самият Цуда обаче не получава исканото разпореждане за сваляне на клиповете. Акаунтът вече е бил закрит на 29 май 2026 г., а данните за него са премахнати от сървърите на TikTok на 28 юни. Затова съдът отхвърля искането и не се произнася дали конкретните видеа действително са нарушили правата му.

За бизнеса посланието е ясно: фактът, че репликите в аудиото са генерирани наново, а не са записани директно от човека, не отменя въпроса за съгласието му. Компаниите, които ползват синтетични гласове в реклама или при обслужване на клиенти, е добре да проверят лицензите на доставчиците си, преди да публикуват готово съдържание.

Решението няма правна сила в България или Европейския съюз, но темата опира и до европейското право. От 2 август 2026 г. член 50 от Регламента за изкуствения интелект на ЕС (AI Act) изисква генерираното от AI синтетично аудио да носи машинночетима маркировка, а фалшивото, изкуствено създадено съдържание (deepfake) да бъде ясно обозначено пред публиката. Личната, нетърговска употреба остава извън обхвата на регламента, но редовната търговска дейност с подобни гласове вече не е.